6 големи комуникационни гафа на 2018 г. и 6 потенциални комуникационни кризи за 2019 г.

19.12.2018

Годишен обзор на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Ситуацията:

2018 г. си отива – една наситена година, пълна с комуникационни кризи. И много гафове, направени от държавни институции. Центърът за анализ и кризисни комуникации беше създаден именно с цел за стратегическа помощ в комуникационен аспект на институциите и организациите, за да може те да намалят публичните разходи, да избегнат някои негативни последици и да имат наръчник за справяне със ситуацията при други подобни случаи.

На прага на новата година, ако не си извадим изводи от предишните кризи, няма да знаем как да реагираме при следващите. Затова Центърът за анализ и кризисни комуникации прави кратък обзор, в който дава предложения за най-сериозните комуникационни гафове на изминалата година, както и прави анализ и предположения кои тенденции трябва да следим, за да се предпазим от възникване на възможни кризи през 2019 г.

6 комуникационни гафа на 2018 година:

Годината беше изпълнена с кризи и липса на адекватни комуникации. След тежък избор много обсъждане, Центърът дава следните предложения:

  1. Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и неумелите им комуникации по време на ограничаване на чумата по животните в Странджа. Видяхме как липсата на общуване от страна на институция ражда наистина големи безумия и всява паника. Нагледно и болезнено доказателство за старата максима, че липсата на комуникация също е комуникация. И как липсата на комуникация може да съсипе и най-доброто управленско решение.
  2. Комуникацията около Истанбулската конвенция. Бягството на управляващите от комуникация доведе до изкривяване на разговора по темата. А над 30 жени загубиха живота си заради партньорите си само тази година. Председателят на Народното събрание г-жа Караянчева започна плах разговор по темата с десет месеца закъснение. Дано процесът продължи.
  3. Отношението на бившия вицепремиер Валери Симеонов към майките, децата, болните, хората с увреждания и т.н. Центърът излезе със становище по този въпрос. Подобни изяви нямат място в цивилизования свят.
  4. Комисия за финансов надзор /КФН/. Два гафа за годината. Недостатъчна комуникация на проблема със ЗК Олимпик. И изцяло сгрешената комуникация на Бонус-малус системата.
  5. Ремонтите на ул. Граф Игнатиев. И по тази тема Центърът излезе със специално становище. Високомерното отношение и отказ от човешка комуникация по въпроси, свързани с изразходване на публични средства, е недопустимо.
  6. Търговския регистър. Един месец бизнесът беше блокиран, а липсваше адекватна комуникация. „Шефката е в почивка и никой не казва какво става“ би трябвало да остане при Априлския пленум като комуникационен похват.

Дали да очакваме продължението им и през 2019? Несъмнено. И начинът, по-който ще бъдат (или вече се) планират дейностите, особено в цитираните институции, ще е показателен дали те са си научили урока как да управляват и да комуникират.

6 ситуации с възможност за възникване на комуникационни кризи през 2019 г.

Въпреки кризите през тази година, анализът показва, че част от политиците и управляващите не са си взели бележка. Затова вероятно ни очакват много предизвикателства. Ето процесите, на които според Центъра трябва да бъде обърнато специално внимаваме:

  1. Евроизбори 2019 г. Яростното противопоставяне на Конвенцията за защита от домашно насилие, на Пакта на ООН за миграцията, както и на много европейски политики, поставя на изпитание много от партиите. А и ще видим как коалиция от анти-европейски партии, с пропаганда за излизане от ЕС, ще се кандидатира за работа и заплата в Брюксел. Дали у нас този феномен ще намери проявление и поле за изява (отново)?
  2. Местни избори 2019 г. Много от общините са изправени пред сериозни проблеми. Вътрешната миграция създава неравномерно разпределение на човешкия фактор, което ще доведе до различни проблеми. Но и до първите битки в големите градове за спечелването на умовете и сърцата на хората. И от друга страна – до първите разочарования във феодални общини, в които изборът сякаш е предрешен. Комуникацията ще бъде изключително важна.
  3. Брекзит. Все още няма официална позиция на българското правителство какво ще се случи с хората, които работят или учат там. Както и с бизнес отношенията с инвеститорите. Краят на март 2019 г. наближава бързо. А по отношение на „Даунинг Стрийт“ 10, планирането на процеса, нуждата от Брекзит и комуникацията на договореното и периода след „Брекзит“, ще ни донесе дълги месеци на неясни послания.
  4. Софийският университет /СУ/ – през 2018 г. се чуха за много проблеми по различни факултети, учебен процес, настанителни процедури. Имиджът на най-стария университет започва да се руши с все по-нарастващи темпове. Ако не се вземат мерки, както управленски, така и комуникационни, кризата е много близо. И влизането с тройки или само с матура ще е само върхът на айсберга на проблемите в СУ и във висшето образование у нас.
  5. Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ трябва да каже какво става с Енергийната борса, дали е спазена свободната конкуренция и защо цените на свободно търгувания ток скачат в пъти. Иначе каскадното повишаване на цените може да доведе до нови протести. И то преди изборите. Нормална комуникация липсва от страна на този важен регулаторен орган. А само преди дни ЕК наложи огромна глоба на България за господстващо положение и недопускане на конкуренция в използването на газопреносната мрежа.
  6. Инвестициите в страната – гореща тема, по която управляващи, опозиция и бизнес организации не говорят на един и същ език. В този контекст развитието по сделката с ЧЕЗ, въпросът за бъдещето на енергийния комплекс „Марица-изток“, както и привличането на нови и задържането на настоящи инвеститори ще бъде както комуникационно, така и стратегическо препятствие пред управляващите.

Бонус ХАК: За съжаление трябва да споменем и глобалната криза с процеса на миграция. От години виждаме, че няма последователна обща европейска позиция по темата. Нерешителността на европейските бюрократи, ловката пропаганда на Путин и липсата на адекватна комуникация само изнервят масовата публика. Затова и от Великобритания (дано да не е само Британия от април нататък) до Турция изборите се печелят от популисти, които обещават лесни решения. И хората, търсещи спокойствие, се поддават.

И в комуникационен план не можем да не пропуснем фалшивите новини, пропагандата в социалните мрежи и липсата на доверие от страна на гражданите към институциите.

За финал ще припомним отново, че се намираме в много турбулентни и променливи времена. Можем да ги преминем. Но заедно. И с комуникация. Защото липсата на добро общуване ражда чудовища.

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

За създателите на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите и част от голямото семейство на The Smarts,. Редовен преподавател е в УНСС, води лекции и в НБУ от 2005 г. насам. В периода 2011–2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава с кратко прекъсване от близо 18 години. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и комуникационни звена във финансови институции, управлявал е комуникационни проекти на клиенти от различни браншове като акаунт директор в ПР агенция Сивитас България. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на три книги и над 80 публикации.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Nestle, Beiersdorf, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията - 50 Game-Changers of PR for 2017. През 2018 г. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. А само преди дни най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го класира на второ място за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018. В момента Любомир Аламанов е управляващ партньор в SiteMedia Consultancy - агенция за класически и иновативни комуникационни услуги.

Даниел Киряков, PMP в момента е мениджър „Комуникации“ на Американска търговска камара в България, която наброява 350 членове. Експерт по комуникации и корпоративна социална отговорност с над 13 г. опит в сферата на комуникациите, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal) и в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара). Член е на БДВО и EACD, председател на Етичната комисия към БДВО, доброволец към фондация bCause.