Кой се страхува от ПР-експертите

06.12.2017

Мине се не мине време, и някой журналист, притеснен за „чистата и свята журналистика“ тръгва да търси Виновника. Ама не просто виновник, ами направо ВРАГ. Врагът, който е виновен за съсипията на журналистическата професия. Обикновено това са ПР-експертите. Защото е лесно, защото звучи секси, защото най-вероятно няма да отговорят. Преживяхме няколко подобни вълни, постепенно всички си намерихме мястото под слънцето, научихме се да работим заедно и сякаш нещата тръгнаха по своя нормален път.

Затова може да си представите моето учудване, когато се сблъсках с материала „Пиарът - врагът в леглото“ на Бойко Василев. Странно е, че някой може в края на 2017 г. да напише подобна статия. Опитът на г-н Василев предимно в политическата журналистика и сблъсъкът му само с политици и техните ПР-консултанти, го подвежда да обобщава по един доста изкривен начин. В примерите, които дава, има 2% истина, но изводите са толкова объркани, че прилича на старата логическа измама: „Всички, които са родени през 1780г. и са яли краставици, са починали. Следователно краставиците са отровни.“

Тъй като искам да съм мил и конструктивен, то предлагам кратък опреснителен курс за комуникационния сектор в дигиталната епоха на 21-и век.

  1. Комуникационните специалисти (или пиарите) са само консултанти. Те консултират клиентите – фирми, корпорации, НПО-та, правителства, личности, каквото и да е друго. Клиентите взимат решения какво да излиза в публичното пространство.
  2. Тъждеството между ПР-професията и платените публикации е далеч от вярното. Даже и да има отделни колеги, които имат подобни навици, това са под 5% от практикуващите професията. От тези няколко случая да се обобщава за всички, е неправилно. Все едно да гледам вестник „Чук чук“ (да, имаше такъв вестник преди време) и от него да екстраполирам за всички медии.
  3. Media relations (връзки с медиите) са под 20% от работата на един комуникационен консултант. От повече от десет години насам. Уморих се да го повтарям. Event management, time management, employer branding, crises and issue management, вътрешни комуникации, дигитални комуникации, community management – все огромни области, в които работят комуникационните консултанти и които имат много малко общо с медиите.
  4. Нямам идея защо г-н Василев говори за „анонимни“ пиар материали. Нито къде ги е видял. Анонимни материали има само в медиите. Неподписани от никого. Всеки един прес релийз, който се изпраща от комуникационен специалист, е подписан. С име, позиция, организация и контакти за връзка. И почти всички журналисти знаят това. Даже и да има изключения, те само потвърждават правилото.
  5. Броят на комуникационните специалисти расте, защото има нови области, нови услуги, и, о, чудо, броят на компаниите по света се увеличава. Защо му е чудно на г-н Василев, че има повече фирми в света, спрямо 30 години назад, нямам идея. Сигурно не иска светът да се развива. Или пък просто организациите са разбрали колко е важно за всички инициативи да имат комуникационни експерти. Дали г-н Василев е говорил поне с ПР-отдела на БНТ? Те имат чудесни кампании, правят запомнящи се събития, печелят много награди за телевизията.
  6. Нивото на заплащане във всеки един сектор се определя от много параметри на самия сектор. И няма нищо общо с друг сектор. Да се прави релации между различни сектори и като да се прави релация между теглото на ябълката и динята. Различни са, но нито динята, нито ябълката носят вина. А и гравитацията работи еднакво за всички. Просто пътят на развитие е различен.
  7. Някога специалностите „журналистика“ и „ПР“ са се учили на едно място. В много университети все още е така. Отчитайки тенденциите двете дисциплини да се раздалечават все повече, скоро все повече учебни заведения ще ги отделят. Ако искат да са в крак с развитието, разбира се. Преди векове философията и физиката са се преподавали заедно. Сега имат много малко общо.
  8. Комуникационните специалисти са толкова отговорни за състоянието на медиите и публичната информация, колкото адвокатите са отговорни за състоянието на съдебната система. Или счетоводителите за данъчната система. Знаят системите, дават препоръки, но не действат на своя глава.
  9. Да се обобщава за цяла професия, без даже да се поиска мнението на представители от нея, е много далеч от професионалните стандарти на журналистиката. Нещо за „всички гледни точки“?
  10. Някои от традиционните медии и по-остарелите предавания трудно преглътнаха дигитализацията и особено появата на социалните мрежи. И не успяха да се променят спрямо променената действителност. Но какво да се направи. Все едно гъшите пера за писане да се сърдят на компютрите. Или да се нападат бетоновите възли, само защото някой е свикнал на наколни бамбукови колиби.
  11. Алчността за медийно внимание на българските политици доведе до странни отношения с политическите журналисти. Директната връзка е по-удобна на моменти, и некоректна в много случаи. А ако г-н Василев има недоволство от конкретен комуникационен консултант, да си каже направо. А не да обобщава за цялата професия.
  12. Може да поговорим защо в националните ефирни медии не се споменават търговски марки, като с това се убиха качествените икономически новини. Тук май всички сме на едно мнение.
  13. Като следствие от горното масовата публика загуби десетилетия, в които можеше да получи по-голяма икономическа и финансова грамотност. Можеше по-добре да разбере как работи свободната икономика. Можеше по-добре да се адаптира към новите реалности. А не да гледа само репортажи от автомобилни катастрофи в Перу, политици, които ритат бабички, или безмислени реалити формати.
  14. Именно комуникационните агенции водят борба с тази порочна практика на неспоменаване на търговски марки в ефира на най-големите телевизии и радиостанции. Даже представители на СЕМ няколко пъти изрично казваха, че няма проблем в това, стига да не е директен подтик към покупка. Самите медии си правеха оглушки дълги години.
  15. Да поговорим ли по темата с фалшивите новини? И отново пак ПР-консултантите, всички асоциации в бранша, се обединиха в обща позиция срещу тези практики.
  16. Собствеността на ПР-агенциите е абсолютно ясна. Всички си стоим с имената. И си плащаме за това. Къде е регистърът със собственост на медиите?
  17. Малко факти за положението на България в световната комуникационна индустрия: българин беше председател на ICCO - най-голямата световна организация на бизнес-асоциации от ПР-компании, сега обхващаща 58 държави; българка беше начело на ИПРА – най-голямата световна организация на ПР-специалисти;
  18. Също така: българин беше включен в ежегодния списък на PR News с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията - 50 Game-Changers of PR for 2017; българин беше номиниран за „Community Relation Professional of the Year“ в центъра на Вашингтон; българка беше номинирана за „Media Relation Professional of the Year“ пак там;
  19. Български комуникационни агенции и професионалисти печелят награди от всички световни конкурси в областта на комуникациите: SABRE Awards, European Excellence Awards, Cannes, PR Platinum Awards, ICCO Awards и т.н. Общият брой на всички международни награди, спечелени от български агенции или ПР-професионалисти, са хиляди.
  20. ПР-професионалистите от всички асоциации се обединиха около 07.07. като Професионален празник на комуникационните експерти. Пазарът е силен, компаниите, включително международните, работят само с български агенции, българският комуникационен бизнес е на световно ниво.
  21. От клиничната психология знаем, че всеки съди за другите по собствените си разбирания. Аз, например, мисля, че всички професионалисти във всички области си вършат добре работата. Може би защото колегите ми и аз самият така правим. Но започвам да разбирам защо г-н Василев гледа на някои хора като на врагове и разсъждава в термини кой с кого си ляга…

Като цяло, да се нарича една цяла професия „ВРАГ“ и да се нарочва като виновник, е недостойно. И то от човек, който очевидно не разбира даже основите на работните процеси на тази професия. Както казват хората: На крив ефир, ПР-ите са му виновни… Истината е, че някои от по-старите политически журналисти, които още живеят в друг свят, е по-добре да мислят повече, преди да обвиняват други професии. Не за друго, просто да не стават за смях. И те, и медиите, за които все още работят…

Към младите колеги, сега навлизащи в професията: Не оставяйте някой да слага равенство между прекрасната ни професия на комуникационни консултанти и платените публикации. Не се поддавайте на негативна пропаганда. Имате страхотни, прекрасни възможности пред себе си. Това е професията на бъдещето!