В началото социалните мрежи бяха място за свободна комуникация между свободни хора. Нямаше регулации, но имаше неписан „обществен договор“. Хората имаха правото да пишат свободно, да изразяват мнение, да спорят и оспорват. Но и имаха отговорността да проявяват поне елементарно възпитание. За да има поне малко ред и правила, с времето собствениците и администраторите на социалните медии наложиха някои рестрикции върху призиви за насилие, език на омразата, човеконенавистни теории и директни заплахи. Това пазеше свободата на изразяване. 

С годините тенденциите се засилиха. При липсата на ясни и фиксирани правила, насилници нахлуха в социалните медии и наложиха свой начин на говорене от позицията на по-шумния и кресливия, на по-нахалния. Обиди, присмех, лични нападки, всичко това стана част от техния инструментариум. От истеричното крещене на тролове и агресивни личности не можем да чуем собствените си мисли, камо ли да проведем нормален разговор. За съжаление, тази практика се превърна в „норма“, която поради нежелание за по-добра модерация от страна на социалните мрежи и поради нежеланието на възпитани хора да влизат в тона на насилниците, започна да завладява онлайн общуването. За тази тенденция допринесоха и не една или две политически формации и отделни лидери – както в България, така и по света. 

Резултатът е, че се стигна до сериозно замърсяване на информационната среда, което рефлектира в нарастване на напрежението, а доверието както в социалните мрежи, така и в източниците на информация като цяло, спада. 

Ескалацията на агресивните комуникатори и тролове в социалните мрежи получи своя връх с началото на войната и жестоката агресия в Украйна. Само някои параметри: 

• използване на десетки хиляди фалшиви профили; 

• множество платени или провокирани хора, които разбиват разговорите и унищожават смисъла от комуникациите; 

• използване на опорни точки и повтарянето им до полудяване; 

• обиди, вербално насилие, подигравки и нападане на лична основа; 

• тиражиране на полуистини, както и на препратки към исторически събития, нямащи почти нищо общо с реалността днес; 

• използване на логически манипулации, като watabout–изъм и други; 

• окупиране на медийни чатове и коментари с глупости; 

• тотално изоставяне на правилата за възпитание, да не говорим за културно поведение; 

• тотално опростачване на разговорите; 

• целенасочено инфилтриране на всякакви недоказани твърдения и конспиративни теории; 

• подигравка със скръбта на хората, смеещи се емотикони под новини за загинали хора; 

• опити за подмяна на цивилизационния избор на страната и народа ни. 

И всичко това под маската за „свобода на мнението“, „свобода на словото“ и „правото на изразяване“. Тази свобода, обаче, не е да казваш всичко и да обиждаш, а да посочваш факти и аргументирани позиции. Не може твърдението, че 2+2=43 да се приеме за истина, защото някой имал право да го изразява. 

Така неписаният обществен договор се оказа нарушен. Еднопосочно и тотално – от страна на насилници, на платени тролове и техните кукловоди, на безскрупулни политици, които нямат угризения да мамят и лъжат масовата публика. 

Ако тази тенденция продължи и ескалира, анализът чрез екстраполация показва, че скоро ще се достигне до инфлексна точка или точка на пречупване, когато комуникацията в социалните медии ще загине като обществен инструмент и ресурс. Не можем повече да си затваряме очите за развитието на тенденциите. 

Нов свят сме, с нови хора, ново разбиране, нови начини и принципи на комуникацията. Следователно ни е необходим нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи, за да спасим нормалността в комуникациите. И да не оставяме социалните мрежи в ръцете на насилници. 

Затова тук предлагаме и вариант на новия Обществен договор. 

Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи 

Ние, участниците в разговора, като приемаме и уважаваме принципите на доброто възпитание в комуникацията и отчитаме промените, настъпили в света и у нас, както и зловещите опити на тролове и вербални насилници да окупират разговорите в социалните мрежи, и очевидната им неспособност или нежелание да се държат възпитано, приемаме този нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи. 

Чл. 1. Всеки в социалните мрежи има право да изразява: 

• мнение;  

• позиция; 

• идея; 

• твърдение; 

• друга форма на дигитална комуникация. 

Чл. 2. Успоредно с това, всеки в социалните мрежи има отговорността: 

• да е възпитан; 

• да не обижда; 

• да уважава отсрещната страна и да очаква реципрочно уважение; 

• да показва емпатия и съпричастност към чуждото страдание;  

• да не упражнява вербално насилие; 

• да се подготвя поне малко за разговора, в който влиза; 

• да прави разлика по кои теми може да има мнение и по кои трябва да има познания; 

• да не разпространява човеконенавистни учения като насилие на хора, ксенофобия, антисемитизъм, комунизъм, нацизъм, фашизъм, маоизъм и други заклеймени от международни институции режими и идеологии, довели до гибелта на милиони хора по Земята; 

• да не разпространява конспиративни теории, особено ако могат да навредят на хора; 

• да прави разлика между причина и следствие и да може да ги подрежда правилно; 

• да не се крие в анонимност, освен когато това е мярка против насилие; 

• и да спазва всички други правила на комуникацията, които ни правят хора, и които са валидни в офлайн реалността. 

Чл. 3. Правото на мнение и свободата на словото от Чл. 1 не отменят отговорностите по Чл. 2. Ако някой не си изпълнява отговорностите, то няма проблем той/тя в социалната мрежа да бъде блокиран, докладван, баннат, изваден от групата и всичко друго, което ще му попречи да продължи да бъде вербален насилник. 

Всеки може и трябва да блокира и да извади от група или страница подобни хора или профили. И това не бива да се смята за ограничаване на свободата на словото, а за приложение на правила за възпитано и културно поведение. 

Какво можем да правим оттук нататък? 

• Всеки може да публикува обществения договор и да го прилага като докладва и блокира насилниците. 

• Медиите и администраторите на големите групи може да го споделят на страниците си и също да предприемат блокиране, когато е необходимо. 

• Политическите партии може да го споделят на страниците си и също да предприемат действия срещу насилници. 

Това не е цензура, а действия за изчистване на информационната среда. За да можем всички ние да водим нормален разговор в социалните мрежи. 

За да изпробваме силата на общественото обединение срещу троловете, предлагаме 4 април да бъде обявен за ден без коментари. Предлагаме всички медии, всички групи, всички компании и всички, които желаят, за един ден да ограничат възможността за коментари под постовете си. 

Няма да се загуби трафик, троловете и ботовете не кликат по линковете. Само ще се възцари тишина за малко. И ще можем да си чуем мислите. А след това да разговарям спокойно. 

4 април. Ден на тишината в социалните медии. Ден без коментари. Ден без платени тролове и фалшиви профили. Ден за Новия обществен договор за комуникации в социалните мрежи. За да спасим комуникациите. 

Подкрепете!